Скално светилище на Слънцето - Палеокастро

Недвижима културна ценност
Местоположение:
Светилището отстои на 2,5 км югозападно от гр. Тополовград. Вр. Палеокастро (424 м) се издига над цялата околност и от него има добра видимост на голямо разстояние: на юг се вижда по-голямата част на масива на Сакар планина, на изток при ясно време се виждат Дервентските възвишения, на север - Манастирските възвишения, на запад - хълмистото Сакарско подножие. Над гр. Тополовград черен път се отбива вляво от главния път за Харманли в посока към вилната зона на града. По този път с лек автомобил може да се измине 1.5 км в западна посока до подножието на върха. От там има черен път и немаркирани пътеки, които водят до върха. Светилището и крепостта са включени в маркиран туристически маршрут, който започва от м. Корията над Тополовград (синьо-бяла маркировка)
Описание:
Интересен култов обект от тракийско време в регионален и национален мащаб. Разположено е на вр. Палеокастро, от който има добра видимост във всички посоки и който е естествено защитен от юг от стръмен склон и отвесни скали с височина до 14 м. Това добро стратегическо разположение било оценено още от траките. Тук те изградили свое светилище, а по късно - крепост и селище. По скалите на двата съседни върха и подножните им части има изработени над 150 вдлъбнати и изпъкнали кръгове, наподобяващи слънчевия диск. Предполага се, че скалното светилище на слънцето е съществувало от Х до V век пр. н. е. Самата крепост наподобява формата на копие, насочено с върха на югоизток. От изток, север и запад крепостта била защитена с висок и здрав зид, дълъг около 350м. Скалните зъбери от южната страна също са били свързани с крепостен зид. Каменната зидария на стената е споена с хоросан. На северната стена на крепостта, която е най-достъпна за нападение, са били изградени две отбранителни кули. Едната се намирала в северозападния край на крепостта, където е била и портата, а другата - в североизточния край. Вътрешната част на крепостта има размери от 200м. дължина и 20 до 60 м. ширина. На север от крепостта са намерени останки от голямо селище – основи на сгради, керамични фрагменти, строителни материали, остриета на стрели и копия, аксесоари за бойно снаряжение, предмети на бита и украса, бронзови монети от Месемврия, Александър III Македонски и др. Римски монети на Септимий Север, Юлия Домна, Каракала, Филип Арап, Гордиян III, Александър Север, Максимин Даза, Диоклициан, Гета, Марк Аврелий и др. Намирани са и ранно византийски монети на Теодосий II, Анастасий I, Юстиниян I, а най-късните са от времето но Мануил I Комнин (1143-1180 г.) - корубести медни монети. По монетни находки, най-ранните от които са от V век пр. н.е., а най-късните от ХII век може да се направи извод че на това място е имало живот около 1600 г. Изградена от траките, крепостта е била използвана от римляни, византийци и българи. Вероятно е била завладяна и разрушена при нашествията в района на кумани и печенези през ХII век.
Наименование:
Скално светилище на Слънцето - Палеокастро